Завръщане на Земята: интервю с Томас Райтер Understand article

Превод: Е. Маламова. Малко преди Коледа на 2006г., немският астонавт Томас Райтер от Европейската космическа агенция EKA се завърна от Международната космическа…

Томас Райтер по време на
космическа разходка на 3
август 2006г.

Снимка предоставена от
NASA

Томас Райтер, немски астронавт от ЕКАw1, е истински ветеран на космическите полети. На 49 години, баща на две момчета, е прекарал повече часове в космоса от всеки друг астронавт от ЕКА – почти една година като цяло, 179 дни на руската станция „Мир” през 1995г. и 171 дни на Международната космическа станция (МКС) през 2006г. Няколко дни преди Коледа той се завърна на Земята, успешно завършвайки 6-часов престой в открития космос, събирайки данни за много европейски експерименти на борда на МКС, и помагайки за подготовката на станцията за пристигането на модула „Колумб”, който ще бъде изстрелян по-късно тази година. Разговарях с него по телефона в Европейският център по астронавтика в Кьолн, Германия.

Колко време се възстановявахте от дългия престой в космоса?

Първите сериозни ефекти се усещаха още сутринта след кацането, но възстановяването протича много добре. Точно сега, 4 седмици след завръщането ми, страничните ефекти почти са отшумяли.

Упражнения на борда на
Международната
космическа станция

Снимка предоставена от
NASA

Какво точно чувствате?

Основно има три системи в тялото, които се засягат: вестибуларния апарат, върху който ефекта е най-проявен; ортостатичната система, която контролира кръвното налягане и върху която ефекта се проявява след приземяване, когато стоиш изправен за дълго време и лесно получаващ замайвания; и мускулната система – мускулите трябва да се адаптират отново към гравитацията. Разбира се, аз съм правил доста физически натоварвания и упражнения в орбита. Това помага много за ускоряване на възстановителния процес. Трябва да се поддържат мускулите във форма докато си в безтегловност, иначе те ще атрофират. Но в първите часове след приземяването, ефектите са доста осезаеми.

Какво правят астронавтите, когато са на Земята? С какво още се занимават, освен с даване на интервюта?

В момента най-важната задача е подготовката на всички технически отчети за учените, операторите и ръководството.

Това означава ли, че им представяте резултати от експериментите?

Не само резултати. Аз не работя върху резултатите от научните експерименти, защото това се прави от самите учени. Но те искат да знаят при какви условия са проведени експериментите. И разбира се, има доста технически въпроси от нашите системни оператори и техници, например за това как може да се подобри екранирането, за да се повиши ефективността на работата в МКС и да се увеличи времето за научна работа. Този вид информационна справки се правят във всяка агенция. Аз започнах в Хюстън в НАСАw2, а сега целият този процес става тук в ЕКА, и след две седмици ще трябва да проведа разговори с нашите руски партньориw3.

Установихте ли нещо, което би могло да се подобри?

Разбира се, винаги има нещо, което може да се направи. Намерението ни е да подготвим оперативни екипи за пристигането на европейския експериментален модул „Колумб” и специално незабавният старт на операцията за пълноценно използване на лабораторията. Основавайки се на шестте месеца, които прекарах на МКС, аз мисля че могат да се подобрят няколко неща, за да се съкратят няколко часа тук и там с оптимизиране на работния процес. Интересно е да се погледне на тези многобройни системи, необходими за да се направи една космическа станция функционираща. Това включва животоподдържащите системи, контрол на височината в орбита, системите за температурен контрол и т.н. А опитът, който сме натрупали може да помогне за усъвършенстване на тези системи за експлоатация на бъдещи космически станции, в които ЕКА със сигурност ще вземе участие…кацане отново на Луната, или в по-следващо бъдеще, отиване до Марс.

Кое беше най-интерсното за вас по време на последната ви мисия?

Най-вълнуващите моменти са изстрелването и работата в открития космос.

Не е ли малко срашно?

Не е страшно, не. Но е наистина много, много вълнуващо и всеки, който има шанс да бъде там горе с нетърпение очаква да напусне станцията за поне няколко часа. Има интересни моменти в самата станция, например да се снимат красиви гледки на Земята, или звездното небе. Това са най-запомнящите се моменти от лична, емоционална гледна точка.

Но работата, разбира се, е най-важното нещо. Провеждайки всички онези експерименти и работейки по водещи проекти на науката, е наистина много вълнуващо. Да бъдеш на борда на космическа станция е вече много специално. Доста време отнема да се поддържа МКС фунционална. И дори с трима души, трябва да работим доста усилено, за да поддържаме системите в изправност, така че станцията да е място, където може да се живее. Но с всеки допълнителен член на екипажа, съотношението между поддържане на станцията и получаване на научни резултати ще доведе по-скоро до изместване повече към научната работа.

Кои точно научни експерименти имате предвид?

Най-общо, аз работех по експерименти от областта на биологията, физиката и астрофизиката. Имахме няколко образователни проекта, което беше интересно, защото много добре си спомням, когато бях ученик и следях всички онези програми за космическите полети.

Имахме биологичен експеримент по отглеждане на растения с цел да се изследват процесите, които се случват на молекулно ниво. Целите бяха не само да се отглеждат растения в състояние на безтегловност, но и да се подобри добива, анализирайки как растенията растат в такава среда, усъвършенстване на процесите на растеж и правейки растенията устойчиви на определни фактори.

Имахме също един физичен експеримент наречен „Плазма Кристал”(англ. ‘Plasma Crystal’), който имаше огромен потенциал от възможни приложения. В момента той е още в експериментална фаза, с учените се опитваме да разберем как се влияят динамичните свойства от безтегловността. Би имало приложение в много области на науката, като получаване на полупроводници или построяването на ядрени централи, така че е много интересна област.

За мен като инженер е интерсено да видя, че все още има много процеси в нашето тяло, които не са добре изучени. Имаме експерименти върху имунната система: как тя като цяло или определени функции работят. Друга област на изследване е кръвоносната и вестибуларната системи. Така че, работих по наистина доста разнообразни проекти.

Поглед през земната атмосфра от Международната космическа станция
Снимка предоставена от ESA/Thomas Reiter

Казахте, че също сте провеждали образователни експерименти? Бихте ли споделили?

Имахме експеримент, нар.‘Oil Emulsion Experiment’. Експеримента се състоеше в следното: имаше пластмасова туба съдържаща вода и петрол; петролът беше оцветен в червено, а разбира се водата беше безцветна. Можете да наблюдавате как тези две течности, които не се смесват, изглеждат в безтегловност. Тук, на Земята, водата е на дъното на съда, а петрола, който има по-малка плътност е отгоре. В безтегловност петролът образува балончета във водата. Експериментът се състоеше в разбъркване на съда, за да се направи емулсия и след това се наблюдаваше как се изменят свойствата на петрола с времето. Всичко това беше филмирано. Много ученици в Германия направиха този опит почти по същото време. Те формулираха хипотеза за това как водата и петрола ще се държат и след това гледаха филма, изпратен от МКС. Така те можеха да тестват тяхната хипотеза.

Съвместно с университета, в които работя, Университета в Нойбиберг, проведохме няколко малки експеримента, показвайки стабилността при ротационни движения. За тази цел аз имах алуминиев куб. Кубът имаше различни моменти на инерция, а аз го завъртах около три различни оси. Всичко това беше филмирано. Можете ясно да видите как, ако завъртате този куб около две от неговите оси, ротацията е стабилна. Този опит беше насочен за ученици от 10 клас (15-16г.) и по-горни класове, и за студенти първокурсници.

Мисля, че интерсното за учениците и студентите е да видят практическото приложение на безтегловността, което експериментално е много трудно да се демонстрира на Земята.

Как се подготвихте за престоя си на Международната космическа станция? Какво точно правехте, за да се подготвите за условията на безтегловност и за ограничените условия там?

Подготовката за мисията продължава доста време. За мен продължи почти две години. Освен това има начална подготовка или базови тренировки, който продължават най-малко още една година и половина. Трябва да се научат всички различни системи, които те поддържат жив и да свикнеш с това, че ти зависиш от тези системи, когато си в орбита. Освен това, трябва да се подготви цялата научна работа, която ще се извърва в космоса.

Не много дълго продължава подготовката за условията на безтегловност. Няколко пъти се провеждат тренировки с параболични полети, за да се свикне с усещането за няколко секунди, но това не е подготовка в истинския смисъл на думата, а по-скоро запознаване. За работа в открития космос, обаче, има доста тренировки. За тази цел използваме големи басейни. НАСА има огромен басейн в Хюстън, където се подготвяме за този тип дейности. Обикновено за всеки час прекаран в космоса трябва да прекараме 6 часа в басейна.

Имате двама сина. Как се справят те с баща астронавт? Какви въпроси ви задават?

Знаете ли, докато са с мен те вече имат доста информация. Много рядко имат допълнителни въпроси. Когато съм вкъщи, което за съжаление не се случва често, говоря за тренировката и какво съм правил. А когато съм на тренировка и далеч от семейството, аз обикновено се старая да се обаждам поне веднъж дневно и тогава им казвам „Бях в басейна днес, за да се подготвя за работа извън станцията”. Малкият ми син, който е 9 години, има понякога въпроси, като например защо една ракета има три степени.

Какво ви накара да станете астронавт?

Това беше моя детска мечта. Следях всички космически програми, когато бях на шест, седем, осем години. Когато станах на 11 гледах първото кацане на Луната. Още тогава мечтаех да стана астронавт. По това време да се навлезе в тази професия беше малко вероятно в Европа, но аз бях късметлия. Когато имаше селекционен процес през 1986г., мисля, тъкмо бях на точната възраст и отговарях на точните изисквания. Не съм мислел два пъти дали да взема участие. И се получи!

Инженер сте, а също и пилот. Може ли да се каже, че това са класическите квалификации?

До известна степен, да. Доста от руските космонавти и астронавтите от НАСА имат подобен професионален опит. Но не е единствена комбинация от професии. Във всички агенции, в ЕКА, в НАСА, а също и в Руската космическа агенция, можете да намерите инженери или учени, които нямат летателен опит. Мисля, че говорейки сега за Европейският астронавтски корпус (астронавтите в ЕКА, които се считат активни за момента), смесването на различни професии е важно. Имаме доста добър състав: няколко учени, доктори, инженери, и дори учители. Някои са пилоти, като мен.

Какво бихте препоръчали на децата, които искат да станат астронавти?

Ако мислят да станат астронавти, те трябва да се насочат към изучаване на физика, инженерство, биология или нещо такова. И трябва да имат опит в една професия: никой астронавт не е избран директно от университетската скамейка.

Залез видян от Международната космическа станци
Снимка предоставена от NASA

Download

Download this article as a PDF

Web References

Resources

  • Райтер, включително и информация за експериментите, които е провел на станцията, са предоставени тук: www.esa.int/SPECIALS/Astrolab/
  • Европейската космическа агенция е предоставила образователни материали за Международната космическа станция(МКС):
    • Образователен комплект за МКС за начални и гимназиални учители са на разположение на 12-те езика на ЕКА. Комплектът съдържа материали за всички дейности, включващи построяването, работата, живота на борда на МКС, а също и упражнения за работа в клас. Те са на разположение на всички учители в страните членки на ЕКА и могат да се поръчат безплатно на страницата: www.esa.int/spaceflight/education
    • Интерактивен вариант на комплекта за МКС може да се намери тук: www.esa.int/spaceflight/education
    • Поредица с видео уроци за МКС обхващащи програмата на европейските училища. Втората от поредицата, озаглавена „Космическо тяло”, изследва ефектите от безтегловността върху човешкото тяло, например върху вестибуларния апрат. Уроците на DVD могат да се поръчат безплатно от учителите на: www.esa.int/spaceflight/education>
    • „Роботика”, четвъртият диск от поредицата, ще бъде издаден в края на 2007г. Дискът включва интервю с Томас Райтер и демонстрация на всички експерименти, които той е провел по време на неговата мисия
    • В края на 2007г. на интернет страницата на ЕКА ще бъде публикуван урок за експеримента по стабилност на ротационното движение: www.esa.int
  • Други образователни материали могат да се намерят на:

Institution

ESA

Review

Тази статия дава възможнот да се види за момент живота на един астронавт. Дава информация за някои от експериментите и работата, която се извършва по време на обиколка на МКС, а също описва и как се чувства астронавта по време на мисията.

Статията може да се използва за различни цели: като източник на информация за училищни проекти, като интересна статия за упражнение за разбиране, или дори като източник за кариерно ориентиране.


Марк Робъртсън, Обединено кралство




License

CC-BY-NC-ND