Author(s): Stephen Parker
Превод Бойко Григоров. Стивън Паркер от Европейската комисия разказва за едно състезание което демонстрира по един удивителен начин необикновенните постижения…
Гостите идват от цяла Европа и отвъд; някои са летяли с часове преди да пристигнат в Стокхолм. Те идват натоварени със кашони и сандъци; някои носят сложни технически устройства, други просто чертежи на рола напъхани в картонени тръби, пазейки ги като безценни ръкописи. Какво правеха тези млади хора в Стокхолм една слънчева Събота през Септември? Тайни участници в някоя секретна секта може би? Проницателният наблюдател обаче не може да бъде заблуден. Преди всичко знаците бяха налице: това беше 18-я Европейския Конкурс на младите учениw1.
Автобуси доведоха 120-те участници-победители в националните пред-университетски състезания от 33 страни-участнички до техния хотел; и в Неделя, от там до Шведския Национален Музей по Наука и Технологииw2 където щеше да се проведе конкурса. Въздуха пулсираше от очаквания и неизречени въпроси: Ще спечели ли моя проект? Ще мога ли да го фиксирам навреме? Защо не ми стартира компютъра? Къде съм си оставил тиксото?
Навсякъде в музея, 15 професионални учени привършваха подготвителните работи, но тук атмосферата беше по-спокойна: те щяха да бъдат жури, не изпитвани. Те бяха вече прочели и дискутирали представените 78 проекта в конкурса, бяха почти готови да интервюират младите учени-участници.
Наближаваше откриването. Речите на организаторите, Шведската Федерация на Младите Учени, Шведския Изследователски Институтw3 и Шведската Кралска Научна Академияw4, музиката подготвена от някои талантливи млади музиканти.
Ейзлинг Джъдж на 15
години, получава трета
награда за проекта си да
разработи начин за
измераване на качеството
на храната
И, оценките започнаха: Какво ви накара да изберете този проект? Премислихте ли някои други обяснения на това което видяхте? Как записахте тези данни? Повторяеми ли са измеренията ви? Очаквахте ли това когато започнахте? Помислихте ли за защита на проекта ви чрез патент? Как разпределихте работата в тима ви?
Два напрегнати часа по-късно завърши първия кръг от интервюта. Журито се оттегли да обмени първите впечатления: Когато говорих с нея стана ясно че тя действително разбира материята! Този проект е изключителен, но кой свърши цялата работа? Той беше първоначално срамежлив, но когато започна да обяснява как е решил тези технически проблеми, ентусиазма му беше неудържим! И така нататък.
В понеделник оценяването продължи. Постепенно журито започна да дискутира вероятните победители: трудно беше, разбира се, но така е винаги. Как можеш да сравниш един проект в изчислителните науки със един от обществените науки? Професор Джейн Гримсон, президента на журито, напомни на колегите си че могат да се присъдят до три съвместни първи, втори и трети награди. По-нататък имаше специални награди на EIRO форум, Европейския Патентен Офис и Swedish Plant Science Centre. Окончателното решение щеше да бъде взето във Вторник след заключителното заседание на журито.
Вече е Сряда и церемонията по награждаването ще започне всеки момент. Всички са в залата на Гранд Хотел. Това е мястото където Нобеловите лауреати отсядат по времето на Нобеловата седмица, шепне млада участничка на колежката си. Никой не говори езика на другия и те споделят на език който са учили в училище.
Има нещо много специално във въздуха: възбуждение което почти може да се пипне. Още речи, изключително акапелно изпълнение на група млади певци, и тогава най-накрая победителите са обявени.
По-късно на пресконференцията, Майкъл Кайзер от Австрия, съ-победител в една от категориите обяснява: “Не го очаквахме! Много сме доволни и изненадани, че спечелихме!” Йоханес Киенл, партньора му в проекта, който разработи новаторска електротермална механична размразителна система за самолети добавя: “Беше идеално да дойдем тук и срещнем хора от целия свят – създадохме добри връзки!”
За повечето, разбира се, върха на четиридневното събитие беше прощалното парти: добър шанс да кажеш сбогом на нови приятели, или по-скоро довиждане!
