Как учениците възприемат науката и технологията? Inspire article

ПРЕВОД Райчо ДИМКОВ. Двамата автори, които са  от Университета на Осло, Норвегия, разясняват как са изследвали отношението на младите хора към природните науки…

Въведение

В много от високо развитите страни има значителен спад в привличането на учениците към проблемите на науката и технологията  (НТ). „Европа се нуждае от повече учени” – така е озаглавен докладът на Групата за повишаване на човешките ресурси за наука и технология в Европа  (EC, 2004). Този доклад изследва условията за НТ в Европейския Съюз като обръща специално внимание на броя хора, обучаващи се да изграждат кариера в научно-технологичната област. Заглавието на доклада разкрива проблема: спадащата ориентация към обучение по НТ, респективно – намалелият интерес към природните дисциплини се разглежда като един  голям проблем в повечето европейски страни. Същата тенденция се забелязва в САЩ и в много други страни-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Парадоксално е, че в повечето страни в света с развити на базата на НТ икономики изпитват липса на интерес у младите хора към обучение и професионално израстване в областта на НТ. Никой не оспорва  значението на големия брой висококвалифицирани учени и нженери за икономиката на дадена страна. Но младите хора не си избират обучение и професия заради икономиката на собствената си страна. Вместо това техният избор (ако те правят такъв) се основава на личните им интереси, ценности и приоритети. Очевидно е, че в развитите страни влечението към обучение и работа в областта на НТ не е такова, каквото беше преди няколко десетилетия.

Липсата на интерес към НТ в училище и в по-горните етапи от образование е проблем не само за икономиката. Тя е също така заплаха и за демокрацията, тъй като повечето решения в съвременното общество са силно зависими от съображения, които включват съпоставка на научни аргументи с ценностната система.  Една неука и неграмотна гласуваща общност лесно може да бъде манипулирана с помощта на пропагандата.

Поради тези причини е важно да се разберат отношението, приоритетите и интересите на младото поколение. Това е целта на проучването за  Ревелантността  (уместността)  на Обучението  по Природни Науки (РОПН).
 

 Накратко за РОПН

РОПН е едно международно сравнително проучване, което изследва различията в интересите, опита, приоритетите, надеждите и отношението, които децата от различните страни  донасят в училище или развиват в училище. Скритата надежда е да се стимулира една дискусия върху това как обучението по природни науки да се направи по-подходящо и значимо за учениците по начин, който отчита различията в пола и културата. Надяваме се също така да се хвърли светлина как да се стимулира интересът на учениците към тези науки и професии. След консултации със специалисти по образованието от всички континенти РОПН разработи документ, който се опитва да изследва отношението на 15-годишните ученици към проблема.

Документът съдържа 250 отделни пункта – семпло формулирани въпроси или твърдения, изискващи отговори по 4-степенната скала на Ликерт. Това позволява използването на стандартните статистически методи за изчисляване на значенията и за корелация. В програмата РОПН взеха участие около 40 000 ученици от 35 страни. Около 10 докторанти от различни страни ще изработят своите дисертации въз основа на получените данни. В публикацията на Шрайнер и Сьоберг (2004) се прави пълен отчет  за  подбудите, развитието и подсигуровката на проекта. Допълнителна информация, включваща доклад за събирането на данните от участващите страни, е налична на web-страницата на РОПН. Там са публикувани няколко статии със сравнителни проучвания и международни отчети, а още по-много са планирани за публикуване.

Положително възприемане на науката и технологията от обществеността

Когато отбелязваме липсата на интерес за изучаването и професионалната ориентация към природните науки и технологията в някои страни, първото и най-вероятно предположение би могло да е, че младите хора в тези страни имат отрицателно или враждебно отношение към тази област. Такива твърдения често се огласяват в публичните дебати. Природните науки и технологии са обвинявани за много от злините на съвременното общество като например замърсяването,  разрушаването на околната среда, свръхупотребата на природни ресурси и даже за съвременните военни стълкновения и конфликти. Наистина ли младежите базират отношението си върху такива предположения?

Няколко въпроса от това РОПН-проучване хвърлят светлина по този проблем. Резултатите показват, че няма обща враждебност спрямо природните науки и технологии сред младите хора нито в богатите, нито в бедните страни; обобщено положителни са отговорите на такива твърдения като:

  • Природните науки и технологията са важни за обществото
  • За да стане една страна развита, тя се нуждае от природни науки и технология
  • Природните науки и технологията ще намерят ще намерят лекарства срещу СПИН и рак
  • Благодарение на природните науки и технологията  бъдещите поколения ще имат по-големи възможности за развитие
  • Природните науки и технологията правят живота ни по-здрав, по-лесен и по-комфортен
  • Новите технологии ще направят работата по-интересна
  • Ползите от природните науки са по-големи, отколкото вредните ефекти, които те биха имали
  • Природните науки и технологията ще спомогнат за изкореняването на бедността и глада по света
  • Природните науки итехнологията са ключът към решаване на проблемите на околната среда.

Повечето от учениците (на възраст от 14 до 16 години) в повечето от  страните са съгласни с изброените по-горе твърдения, макар че има интересни различия между различните народности и между момчета и момичета. Общо взето, момчетата са настроени по-положително (или са по-малко скептични?) от момичетата относно природните науки и технологии. Учениците от развиващите се страни са с повече утвърдителни отговори, отколкото тези от развитите страни. Важно е обаче да се отбележи, че като цяло отношението към природните науки и технологии е положително.

Както е илюстрирано на фиг.1, момчетата и момичетата от всички страни показват ясно изразено съгласие с твърдението „Природните науки и технологията са важни за обществото”. Децата от развиващите се страни изразяват по-силно съгласието си. Половите различия са по-скоро малки.

фиг.1 – „Природните науки и технологията са важни за обществото”.
РОПН-данни, показващи средните стойности за момичета и момчета (обозначени със съответните символи). Скалата на абсцисата е от 1 (несъгласие) до 4 (съгласие). Вертикалната права на 2,5 маркира неутрален отговор. На ординатата са изброени страните, в които е проведено проучването.
При някои от тях се имат предвид само отделни области: за Гана – Централния регион; за Испания – Балеарските острови; за Русия – само Карелия; за Индия – щата Гуджарат.
фиг.2 – „Обичам природните
науки повече отколкото
останалите предмети в
училище”. Легендата и
останалият текст под
фигурата са като тези на
фиг.1

Проблематично отношение към природните науки и технологията в училище

Докато учениците във всички страни споделят един положителен възглед  по много от аспектите за ролята на природните науки и технологията в обществото, то за ролята им в училище мненията са по-разнопосочни.

Както е показано на фиг.2, има множество различия между отделните страни по това доколко учениците харесват природните науки в училище. Общо взето, учениците от развиващите се страни ги харесват много, докато учениците от по-богатите части на света са настроени по-отрицателно. Отбелязваме също така големи различия между двата пола: в някои страни момичетата не обичат природните науки в по-голяма степен, отколкото правят това момчетата. В проучването бяха включени и серия въпроси доколко учениците са усетили ползата от природните науки в училище, но ограниченото място не ни позволява да навлизаме тук в

Нежеланието да се прави кариера в областта на природните науки и технологии

На много места в РОПН-проучването младежите  са запитвани за техните планове и виждания относно бъдещето. Тук привеждаме само отговорите на два прости въпроса: дали ученикът иска да стане учен (фиг.3) и дали иска да работи в областта на технологиите (фиг.4).

Фиг.4 : „Бих искал да си
намеря работа в областта на
технологиите”. Легендата и
останалият текст под
фигурата са като тези на
фиг.1
Фиг.3: „Бих искал да стана
изследовател в областта на
природните науки”.
Легендата и останалият
текст под фигурата са като
тези на фиг.1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Както е показано на фиг.3, съществуват драматични различия между отговорите на учениците от богатите и от развиващите се страни. Учениците от бедните страни изявяват силно желание да станат научни работници, докато учениците от повечето напреднали страни нямат такова желание. Осреднените им отговори са под 2 по 4-степенната скала. Отбелязваме също силно различие между половете, особено в страните с по-високсо благосъстояние. В много от тези страни осредненият отговор на момичетата е около1,5, което е показател, че болшинството от тях убедено отхвърлят идеята да станат изследователи в сферата на природните науки.

На фиг.4 виждаме един подобен и даже по-ярък пример: работата в технологичната област изглежда много по-привлекателна за учениците в развиващите се страни, отколокото в богатите. В много от напредналите страни осредненият отговор на момчетата е близко до неутралния пункт (2,5), но отговорите на момичетата са силно отрицателни. За отбелязване е също така, че в Япония момичетата и момчетата са настроени по-отрицателно спрямо работа в областта на технологиите, отколкото в която и да е друга страна.

Изводи

Тази кратка статия предоставя  данни и информация, възникващи от РОПН – проучването. Представихме в резюме статистически данни само за 4  от общо 250 въпроса; повече подробности  и предварителен анализ ще бъдат достъпни на нашия уеб-сайт. Наскоро бе представена първата докторска дисертация, основаваща се на РОПН – данните (Schreiner, 2006). В нея има подробен анализ за интереса на децата към различните области на природните науки и технологията. На базата на този анализ е предложена типология на учащите се.

Надяваме се чрез РОПН да провокираме една компетентна дискусия  върху важни аспекти от науката и технологията и върху тяхната роля в обществото и в образованието. В изучаването и в обсъждането на проблеми от общ интерес са въвлечени изследователи от много области. Международното сътрудничество, връзките и творческият капацитет са от съществено значение. Надеждата ни е, че обучението по природни науки и технологии ще бъде не само  инструмент за повишаване на материалното благосъстояние, но и че то ще се обърне с лице към основополагащите човешки ценности.


References

  • EC (2004) Europe Needs More Scientists. Report by the High Level Group on Increasing Human Resources for Science and Technology in Europe. Brussels, Belgium: European Commission
  • Schreiner C (2006) Exploring a ROSE-garden. Norwegian Youth’s Orientations Towards Science – Seen as Signs of Late Modern Identities. Doctoral thesis, University of Oslo, Norway
  • Schreiner C, Sjøberg S (2004) Sowing the seeds of ROSE. Background, rationale, questionnaire development and data collection for ROSE (Relevance of Science Education) – a comparative study of students’ views of science and science education. Acta Didactica 4. Oslo, Norway: University of Oslo Department of Teacher Education and School Development


License

CC-BY-NC-ND