Превод: Петя Божкова
 Сурикати се припичат на слънце Снимка предоставена от Мико Таталович |
Мико Таталович от Университета в Кеймбридж Великобритания изучава живота на сурикатите. Защо тези малки месоядни животни живеят на групи? Защо хранят едни други малките си, копаят заедно и се пазят взаимно? И какво е необходимо, за да бъдеш добър часови? |
Флауър е международно известна телевизионна звезда. Сериалът, излъчван по „Дискавъри Чaнъл” – „Имението на сурикатите” направи нейното малко, сладко личице популярно по цялото земно кълбо. Направен бе и биографичен филм, придружен от книга: „Имението на сурикатите: Историята на Флауър от Калахари.”
Историята на Флауър достига до света само благодарение на изследователските усилия на учени от Университета в Кеймбридж, Великобритания, които поставят началото на проекта „Сурикатите от Калахари” w1 преди 15 години и които оттогава изучават ежедневно живота на няколко групи сурикати. Такива дългосрочни теренни проекти са интересни за бихейвиоралната (поведенческа) биология, защото позволяват натрупването на огромни количества данни за всеки аспект от живота на животните, позволявайки на учените да задават и отговарят на все по-детайлни въпроси за тяхната еволюция.
Когато не е пред камера, Флауър, като всеки сурикат (Suricata suricatta) има две основни грижи – да търси храна и да избегне самата тя да стане плячка. А когато дойде точното време (и точният мъжки) и трета грижа й се стоварва на главата – размножаването. Такава е природата на естествения подбор: само тези, които оцелеят достатъчно дълго, за да се размножат, ще разпространят гените си в следващото поколение. Флауър е потомка на много поколения успели да оцелеят сурикати . Това означава, че тя се е адаптирала към условията така, че да оцелее въпреки многото хищни видове по петите й.
Хищни птици, диви котки, чакали, змии.... Ако е по-голямо от сурикат и яде месо, най-вероятно е заплаха. Да живееш в група е предимство, повече очи виждат по-добре. Сурикатите, обаче, са развили още по- усъвършенствана стратегия, за да избягат преследвачите: поставят караулиw2, по-често по един, но понякога по няколко наведнъж. Като войници на пост, сурикатите часови оглеждат хоризонта от някоя издигната позиция и известяват за опасностите със специален сигнал, наречен „песента на караула”. Имат превъзходно зрение, което им позволява да виждат хищниците отдалеч. Да имат някого на пост намалява възможността за неочаквана атака и позволява на останалите в групата да не бъдат толкова бдителни.
Поведението на часовите може да изглежда алтруистично, тъй като те помагат на другите за собствена сметка – когато са на пост, те не само изразходват енергия и губят ценно време вместо да търсят храна, но са и изложени в по-голяма степен на атаки от хищници. Но, в действителност, алтруистично ли е тяхното поведение?
|
Моята изследователска група разучава конфликтите и сътрудничеството в обществата на сурикатите, и част от изследванията поставят акцент върху постовите. Един от основните въпроси е защо някои сурикати прекарват повече време на пост, отколкото други. Отговорът на този прост въпрос ще ни даде ценна информация за еволюцията в социалното поведение. „Защо някои хора са по-социални от други” и „Как е възникнало първоначално нашето чувство за принадлежност към общност и идеята да помагаме на другите?” Докато търсим отговори на тези въпроси, изучаваме животни като сурикатите, които ще ни дадат първоначални отговори и ще ни помогнат да формулираме и тестваме теории. |
 Сурикат наблюдава от върха на сух клон Снимка предоставена от: Елинор Харис |
Флауър стои на пост по дървета, дънери, храсти, туфи трева, използва дори и човешки глави. Средната височина на позициите, от които сурикатите наблюдават е около 60 см, като най-смелите сурикати когат да изкачат дървета, високи до 6 м. Височината на позицията, която заема суриката – пазач зависи и от растителната покривка – през дъждовния сезон, когато тревата е висока, сурикатите наблюдават от по-високи постове, за да могат да виждат над тревата. Това съответства на факта, че върху поведението на дивите животни оказва влияние средата, която ги заобикаля когато се изучава поведение е важно да се отчитат и ефектите на средата.
 Сурикати се припичат на слънце. Сурикатите се припичат сутрин, особено през зимните месеци, за да се сгреят преди да търсят храна и вечер преди да се приберат по дупките си. Снимка предоставена от: Мико Таталович |
Поведението на часовите се отличава при отделните сурикати. Някои стоят на пост по-често, за по-дълго и на по-високи позиции – и затова ние сме ги нарекли „супер часови” – въпреки че не знаем дали тези индивиди са и най-ефективни при засичане на неприятели. Колкото по-дълго стоят на пост, толкова по-вероятно е да известяват за своята бдителност при защита на групата, така че сурикатите да са спокойни. Супер часовите по-принцип са и по- бдителни животни – дори и когато не са на пост, а търсят храна, често спират и проверяват околностите за нещо подозрително. Изглежда, също така, че супер часовите имат по-високи нива на стрес хормона кортизол. Това повдига въпроса дали този хормон е причината или следствие от тяхното поведение. Бъдещи изследвания могат да проверят как чрез повишаване или намаляване на нивото на кортизол ще се промени поведението на сурикатите - чрез вкарване на хормона във животното или блокирането му чрез вкарване на друга молекула. |
Защо посвещаваме толкова време да разберем повече за поведението на сурикатите? Изучаването на специфично поведение като стоенето на пост е като да добавиш парче от пъзел в голямата картина на еволюцията на социалното поведение. Бихме искали да разберем как, защо и кога се е появило сътрудничеството при животните и в нашия собствен вид. Бихме искали да разберем защо сме токова различни от другите животни. Бихме искали да проучим по-добре еволюцията на живота на нашата планета и така да задоволим нашето жадно любопитство. „Защо?” е въпросът, който движи науката.
Сурикатите са чудесен модел за тестване на хипотезата, която е извлечена от теорията на еволюцията. Един от най-големите нерешени проблеми на еволюционната биология е наличието на алтруистично поведение при човека и животните. Според теорията на Дарвин за естествения подбор само най-приспособените оцеляват чрез съперничество за ограничени ресурси (храна, партньори, пространство). И въперки това виждаме животни като сурикатите, които си сътрудничат с радост, грижат се и хранят (дори кърмят) малките на другите сурикати, копаят дупки заедно, и пазят цялата група от атаки на хищници. Как теорията на Дарвин ще обясни хармоничния живот на сурикатите?
След 15 години детайлно изучаване на сурикатите, професор Тим Клътън- Брокw3 Брокw3 от Университета Кеймбридж и неговите колеги твърдят, че сурикатите въобще не са алтруисти. Наблюдават доста егоистично поведение сред животните. Класически пример, публикуван в списание „Science”, е откритието, че постовите сурикати наблюдават от безопасни места и само след като са се нахранили добре (Clutton-Brock et al, 1999). Освен това, да забележиш пръв хищника в повечето случаи означава и пръв да избягаш. Това предполага, че директните, егоистични облаги са в основата на еволюцията на това социално и смятано за алтруистично поведение. Въпреки това, все още не знаем защо сурикатите стоят на пост и защо някои от тях са толкова добри пазачи. Най-скорошната ни хипотеза е, че добрите търсачи на храна – сурикатите, които са най-ефективни при улова на плячка- са също така и най-добрите постови, защото прекарват по-малко време в търсене на храна и имат повече време и енергия за изразходване в други дейности. Но доказателствата в подкрепа на тази хипотеза са все още твърде недостатъчни. Моите изследвания могат да помогнат да получим отговори на някои от тези въпроси. Надявам се, сурикатите не го правят само за пред камерите!
Обществото на сурикатите
Сурикатите (Suricata suricatta) са малки месоядни бозайници, тежащи средно под килограм. Населяват сухите области в Южна Африка и живеят в социални групи от 2 до 50, съставлявани от една доминираща двойка и различен брой подчинени сурикати, които могат да бъдат или да не бъдат свързани с доминиращата двойка. Тези членове на семейство Мангусти (Herpestidae) се хранят предимно с членестоноги (насекоми, паяци и други подобни), а понякога и с малки бозайници, влечуги и луковици.
|
Живеят на територии с по няколко дупки за спане, от които предприемат всекидневни експедиции в търсене на храна. В зависимост от наличието на храна и хищници в близост до дупките, сурикатите или прекарват по няколко нощи в една и съща, или пък ги сменят по-често. Средно в едно котило се раждат между три и четири малки, които престояват под земята около три седмици. Докато малките се хранят с мляко, възрастните се връщат в една и съща дупка. На четири седмици малките сурикати започват да излизат с групата и през първите три месеца от живота си биват харанени от възрастните с безгръбначни и малки гръбначни животни. Сурикатите достигат полова зрялост на около една година. На 18-30 месеца мъжките доброволно напускат групата и се присъединяват към съществуваща група или сформират нова с несвързани с тях в роднински връзки женски. Порасналите женски, особено бременните, могат да бъдат изгонени от бременната доминираща женска, това намалява шанса малките на доминиращата женска да бъдат изядени от други женски. |
 Сурикати при бърлогата си. Дупките на сурикатите може да имат по няколко стаи и изходи. Сурикатите ги поддържат, но не ги копаят – използват тези на земните катерици, а понякога делят скривалищата си с жълти мангусти, които живеят на малки семейни групи Снимка предоставена от: Мико Таталович |
Повечето женски се завръщат в групата след като доминиращата женска е родила, но някои могат за постоянно да се отделят и да образуват нови групи с несвързани с тях мъжки.
Доминиращите сурикати живеят между 6 и 10 години, като най-възрастните индивиди в проекта „Сурикатите от Калахари” достигат почти 13 години. Възрастта на подчинените сурикати е по-трудно да се определи, тъй като много от тях са отлъчни или се отделят на около три години и в последствие биват изгубени за регистрите на проекта. Най-важните причини за смъртността сред сурикатите са хищниците, битките с други сурикати (включително убийства на малки), болести и причинени от човека (прегазвания с коли) – но за около две-трети от сурикатите в проекта причините за смъртта им са неизвестни – те просто изчезват.
Сурикатите са чудесен вид за изследване на бихейвиоралната биология и екология, защото могат да свикнат с човешко присъствие и наблюдение, дневни животни са и търсят храна на сравнително открити места, и могат да бъдат следвани, и наблюдавани лесно. Тяхната социалност е аспектът от живота им, който интересува най-вече еволюционните биолози. Защо живеят на групи? Защо младите възрастни остават в групата и си помагат? Какви са еволюционните конфликти между индивидите в групи и как ги разрешават?
Предимства на живота в група
За сурикатите има смисъл животът в група, защото няма достатъчно свободна земя за установяване на собствена територия – повечето подходящи земи са завзети от други групи, а и негостоприемната пустиня прави оцеляването сам трудно.
 Две сурикати излиза на съня ровя Снимка: Мико Таталович |
Всички възрастни сурикати допринасят за сътрудничеството – грижа за малките, стоене на пост, поддръжка на дупките, а женските кърмят малките на другите сурикати (алолактация). Сътрудничеството подпомага оцеляването на малките, тяхното развитие и последстващо успешно размножаване, което се отразява позитивно на групата като цяло, тъй като по-големите групи имат и по-големи шансове за оцеляване. |
Недостатъци на живота в група
Винаги има и ползи, и вреди от живота в група за индивида. Един от главните недостатъци на живота в група е невъзможността за размножаване – доминиращата двойка дава 80% от поколението, родено в групата. Доминиращите женски се опитват да обърнат размножаването в своя полза, затова създават възможно най-голямо поколение. Подчинените женски често биват изгонвани от групата от доминиращата женска в късната част от бременността си, за да избегнат убийството на собствените си малки от подчинените. Подчинените женски от своя страна също са подтиквани от еволюцията да се възпроизвеждат, независимо от опитите на доминиращата женска това да не се случи. По същата логика подчинените мъжки опитват да намерят благоразположени женски от съседни групи и така да увеличат репродкуктивните си шансове.
Същността на тези вътрешни и междугрупови конфликти, и техните разрешения са обект на постоянни изследвания. В момента учените наблюдават начина, по който различните хормони като окситоцин („хормонът на верността”) засяга социалното поведение и конфликите в групата. Други пък изследват влиянието на индивидуалността на даден сурикат върху неговото поведение и решения.
Наблюденията върху сурикати
Проектът „Сурикатите от Калахари” е започнат преди около 15 години от професор Клътън-Брок от Университета в Кеймбридж, Великобритания. Оттогава учените от Кеймбридж си сътрудничат с колеги от други страни, като тези от Университета в Цюрих, Швейцария и Университета Претория, в ЮАР.
Всички сурикати в проекта са диви, но привикнали към хора и са лесно различими с поставени върху тях цветни ориентири от изследователите и доброволците. Поставят се по главата, рамената, ребрата или хълбоците на животните. Свикнали с хората от раждането си, сурикатите не ни обръщат внимание, което ни дава възможност да ги наблюдаваме от половин метър разстояние и се разхождаме между тях без да притесняваме тяхното нормално поведение. Тъй като повечето сурикати са изучавани от раждането им, родословното им дърво и истортията на живота им се записва.
Отговорникът на проекта прави седмично разписание за груповите посещения и така позволява на изследователите (магистри, докторанти и т.н.) да посещават определени групи сурикати за нуждите на своите експерименти, а също така трябва и да е сигурен, че всички групи са посетени от доброволци поне няколко пъти на седмица, за да се документира къде ходят животните и какво правят. Във всяка група едно от животните носи нашийник, което позволява да бъде проследявано. Повечето от бърлогите им също са обозначени с GPS точки и е лесно да бъдат открити. На всички малки подкожно се слага идентификационен микрочип, в случай че боята по тялото им се изтърка. Взимат се кръвни проби на определени интервали през живота им за определяне на ДНК и хормонални профили. Това помага на учените да определят връзките в и между групите и да свързват определено поведение с нивото на даден хормон. Животните се хващат само за по няколко минути, за да се избегне прекаления стрес.
За учените типичния ден за наблюдение на сурикати започва със ставане преди изгрев слънце и заемане на позиции пред бърлогата преди сурикатите да са се разбудили. Различни показатели трябва дабъдат следени – като местата, където сурикатите спят, кога стават, колко тежат (използваме трохи или твърдо сварени яйца, за да ги примамим върху кантара, казвайки „ммммм!”) Броим и идентифицираме животните също така, за да проверим състава на групата, а след това ги проследяваме за три часа докато търсят храна и избягват хищници. Когато ги проследяваме няколко пъти установяваме GPS кооординати, за да изчислим маршрута на сурикатите, докато търсят храна. По обед, когато сурикатите си поспиват, за да избегнат жаркото пустинно слънце, ние също се оттегляме за обяд и се връщаме следобед за още събиране на данни. Следобедните експерименти могат да включват пускане на запис на сурикатите на собствените им звуци или звуци на хищници, поставяне на изпражнения на хищници и така следим тяхното поведение.
Преглед
Статията предоставя базова информация за сурикатите и представя различни аспекти от тяхното социално поведение, с акцент върху сурикатите- пазачи. Статията е интересна, на моменти хумористична, точно като животните, за които разказва. Добра основа е за дискусии/дебати по въпроси като еволюцията и сътрудничеството при животните и хората, и по какво животинския, и човешкия алтруизъм си приличат и се различават. Въпросът за социалното поведение дава също и възможност за междудисциплинарни изследвания.
Статията повдига много въпроси, някои от които са:
- Защо изследователите смятат сурикатите за чудесен вид за изследване на бихейвиоралната биология и екология?
- Какви са предимствата и недостатъците на живота в група?
- Защо професор Тим Клътън-Брок казва, че сурикатите не са алтруисти?
- С кои свои социални действия сурикатите допринасят в групата?
- Как варира височината на поста, на който е застанал пазача-сурикат, в зависимост от околната среда?
- Защо сурикатите са смятани за подходящ вид за тестване на хипотези, извлечени от теорията на еволюцията?
Михалис Хаджимарко, Кипър
Литературни източници
Clutton-Brock TH et al (1999) Selfish sentinels in cooperative mammals. Science 284: 1640-1644. doi: 10.1126/science.284.5420.1640
Уебсайтове
w1 – Повече информация за проекта „Сурикатите на Калахари”: www.kalahari-meerkats.com
w2 – Видео клип на сурикати- пазачи вижте на Дискавъри Чанъл: http://animal.discovery.com/fansites/meerkat/video/video.html (възможно е излъчването на рекламно съобщение преди клипа)
w3 – Повече за работата на изследователската група на Тим Клътън- Брок: www.zoo.cam.ac.uk/zoostaff/larg/Pages
Повече
Повече за работата на изследователската група на Тим Клътън- Брок:
Център за диви животни на дружеството „The Fellow Earthlings” , специализирани в грижите за сурикати: www.fellowearthlings.org
Дружество „The East Coast Meerkat”: www.meerkatsrule.org
Мико Таталович се обучава в магистърска програма (MPhil) във факултета по зоология към Университета в Кеймбридж, Великобритания. Родом от Хърватска, той получава стипендия първо от Университета в Оксфорд, Великобритания, а след това и в Кеймбридж.
 |
 |
 |
