Превод Ана Минчева, www.sinia-planeta.com

Кометата Уестt
Снимка © Peter Stättmayer

Ричард Уест разказва за удоволствиетода откриеш нова комета

Вчера докато си седях на компютъра в къщи имах странно “дежа-ву”. Това беше една снимка от сайта на “European Organization of Astronomical Research” (Европейска организация за астрономически изследвания)^w1. Формата на кометата там изглеждаше различно (незаострена) и имаше разпръснати частици.

Очевидно кометата Swassman-Wachman 3^w2 беше в процес на разпадане. След неколкократните доближавания на кометата до Слънцето (в елипсовидна орбита), интензивната слънчева радиация най-после предизвика последствия. Този космически айсберг, съдържащ прах – ядрото на кометата, както ние астрономите обичаме да казваме – се разпадаше, като в резултат на това образуваше много малки, нови комети.

Преди 30 години, през Март 1976-а година, видях същото нещо да се случва на друга комета. С помощта на един от най-големите телескопи на обсерваторията на ESO ”La Silla” (разположена на уединена планина в пустинята Атакама в Чили) станах свидетел на края на една от най-ярките комети на двадесети век. Бях възхитен от силите на природата. Но също така един още по-далечен изникна в моето съзнание – един невероятен следобед през Ноември 1975-а година. Помня го сякаш беше вчера. Един много щастлив ден в живота ми.

Но... Редно е да започна от началото. Всичко започна много по-рано. В началото на шейсетте години астрономи от няколко различни държави решиха да се обединят и да сформират Европейската астрономическа организация, ESO. Една от най-важните им задачи беше да изследват сравнително по-малко познатото южно небе; да картират стотици небесни обекти, разположени на юг от звездния екватор. Тази програма щеше да доведе до откриването на много до сега непознати звезди, планети, мъглявини и галактики и така щеше да предостави чудесни възможности за бъдещи изследвания, които биха били астрономическа златна мина.

Image of Fragment B of disintegrating Comet Schwassmann-Wachmann 3 and associated mini-comets (arrows)

Снимка от Фрагмент Б от разпадащата се комета Шуасман-Уачман 3 и фрагменти
Снимка ESO

Моята страна – Дания, се включи в ESO през 1967-а година. По това време аз работех в астрономическа обсерватория на Копенхагенския Университет. Две години по-късно, получих прекрасната възможност да стана член на на ESO под егидата на CERN^w3 в Женева (Швейцария), като част от взаимната работа на двете сестрински организации.

Основната задача на лабораторията беше направата на Атлас на южното небе. Той трябваше да съдържа качествени репродукции на плаки от фотографско стъкло с размери 30x30 см от една голяма камера (1м Schmidt-телескоп), предназначена за проучване на огромни небесни територии. Работех върху това заедно с немския астроном Ханс-Емил Шустер и неговите асистенти – братята Гиду и Оскар Пизаро (Чили), както и с останалия персонал на лабораторията – Бернард Димулин, Франзуаз Патар, Бернар Пиле и Жан Кебат.

Сериозната работа започна през 1974-а година, когато от Чили пристигнаха наяколко плаки от фотографско стъкло добре опаковани, за да оцелеят по дългия път до Женева. Една от моите задачи беше да се уверя в цялостта и качеството на плаките – качеството на образа, крайната величина (най-малките видими звезди). Само най-прецизните плаки бяха включвани в атласа и няколко хиляди снимки бяха изпратени до обсерваториите по цял свят.

На тези негативни плаки образите на звездите и галактиките изглеждаха като сребърни гроздчета. Обикновено започвах с “бърз оглед” и тъй като бях относително късоглед, забелязвах и най-малките детайли. След това се правеше деликатно изследване под микроскоп – прецизното проучване. Оглеждането на една плака обикновено отнемаше около 15 минути.

Всяка плака съдържаше снимки на няколко милиона звезди от Млечния Път и на хиляди галактики. Понякога имаше и газово-прахови ядра и следи от астероиди в Слънчевата Система с изместени орбити. Беше напрегната, но интригуваща работа. Снимките разкриваха безброй невиждани до сега от човешко око звездни обекти – каква привилегия!. Много от тях бяха по-късно обстойно описани в атласа от прилежни колеги от различни държави.

Сутринта на 5-и Ноември 1975-а година не подозирах какво ще се случи по-късно през деня. Трябва да е било около два часа след обяд, когато започнах с бързия оглед на една новодошла плака. Взех големите си очила, хванах я внимателно в краищата с двете си ръце и я приближих на сантиметри до очите си. В един ъгъл забелязах малко черно петънце, което изглеждаше някак странно.

Да, изглеждаше като следа от планета, но беше неясна, за разлика от другите. Освен това изглеждаше различно от двете страни. Запитах се: “Възможно ли е?”. Един бърз поглед през микроскопа потвърди предположенията ми, наистина беше движещ се предмет. О, да, беше комета с къса следа, което най-вероятно означаваше, че е разположена във вътрешната част на Слънчевата Система.

Part of the photographic plate on which the trail of Comet West was first seen. Can you find the fuzzy comet trail? Stars and galaxies appear as black dots; the brighter ones have different forms that are artefacts of light reflection in the telescope. (See below for the answer)

Част от негативът на който кометата Уест бе първо открита. Можете ли да видите бледата опашка? Звездите и галактиките изглеждат като черни точици, най-светлите са отражения в телескопа. (За повече информация)
Снимка ESO

През седемдесетте само около две дузини комети бяха откривани на година. Ставаше все по-вълнуващо! Въпросът беше: Къде е тази комета? Позната ли е вече? Проверих в таблиците, но не беше отбелязана като съществуваща. А накъде се движеше – на изток или на запад? Това не можече да се разбере само от една следа, но ако можех да намеря друга върху предишна плака! Това би разяснило посоката. А ако намеря и трета следа ще мога да изчисля орбитата и да предвидя движението й....!

Потърсих сред други плаки. Час по-късно – нищо. Но след малко я открих – още една, доста по-слаба следа – точно в ъгъла на плака. И още. Не можех да повярвам. Полудял от щастие се отправих до изчислителната машина, за да определя точното разположение на трите следи; това ми отне още един час.

Останалото е подробно описано... Изпратихме информацията по телекса (по това време за електронна поща не можеше да се говори) до Брайън Марсден от CentralBureauoftheInternationalAstronomicalUnion - IAU (Централното бюро на Международния астрономически съюз) в Балтимор (Мериленд, САЩ). Прибрах се вкъщи вечерта и опитах да си почина със семействтото, но следите не ми излизаха от главата. Отговорът на Брайън пристигна по телекса на следващия ден. Трите следи бяха от една комета, непозната до сега, и Брайън можеше да изчисли орбитата й! В същия ден той издаде меморандум със заглавие “Comet West (1975)” (Кометата на Уест). Обяви, че кометата трябва да бъде поставена под наблюдение в района на северен Хампшайър – в сутрешно небе, в средата на Март 1975-а година. Невероятно! Това означаваше, че кометата ще може да се наблюдава с невъоръжено око! Всъщност бях открил сравнително рядко явление.

С приближаването си към Слънцето кометата ставаше все по-ярка, което беше според нашите очаквания. Но в средата на Февруари 1976-а, тя неочаквано повиши яркостта си 15 пъти в рамките на няколко дни. След това изчезна зад Слънцето (от гледна точка на Земята) и се появи отново в края на Февруари – много ярка. Наистина, няколко наблюдатели успяха да видят “главата” на кометата (газово-праховият облак, заобикалящ ядрото) през деня. Един от тях написа: “Красива като Венера”.

An impressive photo of Comet West in the morning sky, obtained in early March 1976

Снимка на кометата Уест на фона на сутришното небе, Март 1976
Снимка © Peter Stättmayer

Рано сутринта на първи Март събудих седемгодишния си син. Оставяйки спящата Женева зад гърба си, ние се насочихме към Моунт Салей и намерихме място от което се откриваше гледка към източния хоризонт. Утрото идваше и небето над величествените планини промени цвета си от черен на тъмносин и после на червен. Нетърпеливо ние присвихме очи и забелязахме светло петно да се издига иззад планината. Изглеждаше като далечен фар. Беше много вълнуващо да покажа на сина си кометата, която преди четири месеца случайно открих.

През следващите дни тя се отдалечаваше от Слънцето; изгряваше по-рано и вече имаше дълга загадъчна опашка в тъмното небе. Родителите ми ми се обадиха. Те живееха на север от Копенхаген и бяха отишли до плажа рано сутринта за да видат кометата като се издига на юг от близкия остров.

По това време кометата беше наблюдавана усилено. Нейната необичайна яркост позволи по-детайлни изследвания. Разпадна се пред очите на астрономите, разпръсквайки голямо количество материал. Огромно количество искрящ газ и отразена слънчева светлина предоставиха уникална гледка за професионалистите, както и за обикновените зрители. Бяха направени невероятни снимки, повечето от учители и ученици.

Обикновенно кометите по това време се наименоваваха^w4 на името на откривателите им. За мен да има звездно тяло, кръстено на мен (Comet West) беше огромна чест и невероятно усещане!

Това е едно лично преживяване, което илюстрира феномен в науката и удоволствието от откритието му. Аз имах късмета да го прежвея и понякога го преживявам наново, вечер пред компютъра. Такива моменти са безценни. Разбира се, учените се занимават с изследвания, за да правят нови открития с цел да обогатят нашата култура. И въпреки това аз смятам, че не само крайният резултат е важен, а също и самият процес – вървенето по необятния път на знанието.