ПРЕВОД Райчо ДИМКОВ
Свен Сьоберг и Камилла Шрайнер.
Двамата автори, които са от Университета на Осло, Норвегия, разясняват как са изследвали отношението на младите хора към природните науки и технологията.
Въведение
В много от високо развитите страни има значителен спад в привличането на учениците към проблемите на науката и технологията (НТ). „Европа се нуждае от повече учени” – така е озаглавен докладът на Групата за повишаване на човешките ресурси за наука и технология в Европа (EC, 2004). Този доклад изследва условията за НТ в Европейския Съюз като обръща специално внимание на броя хора, обучаващи се да изграждат кариера в научно-технологичната област. Заглавието на доклада разкрива проблема: спадащата ориентация към обучение по НТ, респективно – намалелият интерес към природните дисциплини се разглежда като един голям проблем в повечето европейски страни. Същата тенденция се забелязва в САЩ и в много други страни-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Парадоксално е, че в повечето страни в света с развити на базата на НТ икономики изпитват липса на интерес у младите хора към обучение и професионално израстване в областта на НТ. Никой не оспорва значението на големия брой висококвалифицирани учени и нженери за икономиката на дадена страна. Но младите хора не си избират обучение и професия заради икономиката на собствената си страна. Вместо това техният избор (ако те правят такъв) се основава на личните им интереси, ценности и приоритети. Очевидно е, че в развитите страни влечението към обучение и работа в областта на НТ не е такова, каквото беше преди няколко десетилетия.
Липсата на интерес към НТ в училище и в по-горните етапи от образование е проблем не само за икономиката. Тя е също така заплаха и за демокрацията, тъй като повечето решения в съвременното общество са силно зависими от съображения, които включват съпоставка на научни аргументи с ценностната система. Една неука и неграмотна гласуваща общност лесно може да бъде манипулирана с помощта на пропагандата.
Поради тези причини е важно да се разберат отношението, приоритетите и интересите на младото поколение. Това е целта на проучването за Ревелантността (уместността) на Обучението по Природни Науки (РОПН).
Накратко за РОПН
РОПН е едно международно сравнително проучване, което изследва различията в интересите, опита, приоритетите, надеждите и отношението, които децата от различните страни донасят в училище или развиват в училище. Скритата надежда е да се стимулира една дискусия върху това как обучението по природни науки да се направи по-подходящо и значимо за учениците по начин, който отчита различията в пола и културата. Надяваме се също така да се хвърли светлина как да се стимулира интересът на учениците към тези науки и професии. След консултации със специалисти по образованието от всички континенти РОПН разработи документ, който се опитва да изследва отношението на 15-годишните ученици към проблема.
Документът съдържа 250 отделни пункта – семпло формулирани въпроси или твърдения, изискващи отговори по 4-степенната скала на Ликерт. Това позволява използването на стандартните статистически методи за изчисляване на значенията и за корелация. В програмата РОПН взеха участие около 40 000 ученици от 35 страни. Около 10 докторанти от различни страни ще изработят своите дисертации въз основа на получените данни. В публикацията на Шрайнер и Сьоберг (2004) се прави пълен отчет за подбудите, развитието и подсигуровката на проекта. Допълнителна информация, включваща доклад за събирането на данните от участващите страни, е налична на web-страницата на РОПН. Там са публикувани няколко статии със сравнителни проучвания и международни отчети, а още по-много са планирани за публикуване.
Положително възприемане на науката и технологията от обществеността
Когато отбелязваме липсата на интерес за изучаването и професионалната ориентация към природните науки и технологията в някои страни, първото и най-вероятно предположение би могло да е, че младите хора в тези страни имат отрицателно или враждебно отношение към тази област. Такива твърдения често се огласяват в публичните дебати. Природните науки и технологии са обвинявани за много от злините на съвременното общество като например замърсяването, разрушаването на околната среда, свръхупотребата на природни ресурси и даже за съвременните военни стълкновения и конфликти. Наистина ли младежите базират отношението си върху такива предположения?
Няколко въпроса от това РОПН-проучване хвърлят светлина по този проблем. Резултатите показват, че няма обща враждебност спрямо природните науки и технологии сред младите хора нито в богатите, нито в бедните страни; обобщено положителни са отговорите на такива твърдения като:
- Природните науки и технологията са важни за обществото
- За да стане една страна развита, тя се нуждае от природни науки и технология
- Природните науки и технологията ще намерят ще намерят лекарства срещу СПИН и рак
- Благодарение на природните науки и технологията бъдещите поколения ще имат по-големи възможности за развитие
- Природните науки и технологията правят живота ни по-здрав, по-лесен и по-комфортен
- Новите технологии ще направят работата по-интересна
- Ползите от природните науки са по-големи, отколкото вредните ефекти, които те биха имали
- Природните науки и технологията ще спомогнат за изкореняването на бедността и глада по света
- Природните науки итехнологията са ключът към решаване на проблемите на околната среда.
Повечето от учениците (на възраст от 14 до 16 години) в повечето от страните са съгласни с изброените по-горе твърдения, макар че има интересни различия между различните народности и между момчета и момичета. Общо взето, момчетата са настроени по-положително (или са по-малко скептични?) от момичетата относно природните науки и технологии. Учениците от развиващите се страни са с повече утвърдителни отговори, отколкото тези от развитите страни. Важно е обаче да се отбележи, че като цяло отношението към природните науки и технологии е положително.
Както е илюстрирано на фиг.1, момчетата и момичетата от всички страни показват ясно изразено съгласие с твърдението „Природните науки и технологията са важни за обществото”. Децата от развиващите се страни изразяват по-силно съгласието си. Половите различия са по-скоро малки.
Проблематично отношение към природните науки и технологията в училище Докато учениците във всички страни споделят един положителен възглед по много от аспектите за ролята на природните науки и технологията в обществото, то за ролята им в училище мненията са по-разнопосочни. Както е показано на фиг.2, има множество различия между отделните страни по това доколко учениците харесват природните науки в училище. Общо взето, учениците от развиващите се страни ги харесват много, докато учениците от по-богатите части на света са настроени по-отрицателно. Отбелязваме също така големи различия между двата пола: в някои страни момичетата не обичат природните науки в по-голяма степен, отколкото правят това момчетата. В проучването бяха включени и серия въпроси доколко учениците са усетили ползата от природните науки в училище, но ограниченото място не ни позволява да навлизаме тук в детайлите. |
 фиг.2 – „Обичам природните науки повече отколкото останалите предмети в училище”. Легендата и останалият текст под фигурата са като тези на фиг.1. |
Нежеланието да се прави кариера в областта на природните науки и технологии
На много места в РОПН-проучването младежите са запитвани за техните планове и виждания относно бъдещето. Тук привеждаме само отговорите на два прости въпроса: дали ученикът иска да стане учен (фиг.3) и дали иска да работи в областта на технологиите (фиг.4).
 Фиг.3: „Бих искал да стана изследовател в областта на природните науки”. Легендата и останалият текст под фигурата са като тези на фиг.1. |
 Фиг.4 : „Бих искал да си намеря работа в областта на технологиите”. Легендата и останалият текст под фигурата са като тези на фиг.1. |
Както е показано на фиг.3, съществуват драматични различия между отговорите на учениците от богатите и от развиващите се страни. Учениците от бедните страни изявяват силно желание да станат научни работници, докато учениците от повечето напреднали страни нямат такова желание. Осреднените им отговори са под 2 по 4-степенната скала. Отбелязваме също силно различие между половете, особено в страните с по-високсо благосъстояние. В много от тези страни осредненият отговор на момичетата е около1,5, което е показател, че болшинството от тях убедено отхвърлят идеята да станат изследователи в сферата на природните науки.
На фиг.4 виждаме един подобен и даже по-ярък пример: работата в технологичната област изглежда много по-привлекателна за учениците в развиващите се страни, отколокото в богатите. В много от напредналите страни осредненият отговор на момчетата е близко до неутралния пункт (2,5), но отговорите на момичетата са силно отрицателни. За отбелязване е също така, че в Япония момичетата и момчетата са настроени по-отрицателно спрямо работа в областта на технологиите, отколкото в която и да е друга страна.
Изводи
Тази кратка статия предоставя данни и информация, възникващи от РОПН – проучването. Представихме в резюме статистически данни само за 4 от общо 250 въпроса; повече подробности и предварителен анализ ще бъдат достъпни на нашия уеб-сайт. Наскоро бе представена първата докторска дисертация, основаваща се на РОПН – данните (Schreiner, 2006). В нея има подробен анализ за интереса на децата към различните области на природните науки и технологията. На базата на този анализ е предложена типология на учащите се.
Надяваме се чрез РОПН да провокираме една компетентна дискусия върху важни аспекти от науката и технологията и върху тяхната роля в обществото и в образованието. В изучаването и в обсъждането на проблеми от общ интерес са въвлечени изследователи от много области. Международното сътрудничество, връзките и творческият капацитет са от съществено значение. Надеждата ни е, че обучението по природни науки и технологии ще бъде не само инструмент за повишаване на материалното благосъстояние, но и че то ще се обърне с лице към основополагащите човешки ценности.
Литературни източници
EC (2004) Europe Needs More Scientists. Report by the High Level Group on Increasing Human Resources for Science and Technology in Europe. Brussels, Belgium: European Commission
Schreiner C (2006) Exploring a ROSE-garden. Norwegian Youth's Orientations Towards Science - Seen as Signs of Late Modern Identities. Doctoral thesis, University of Oslo, Norway
Schreiner C, Sjøberg S (2004) Sowing the seeds of ROSE. Background, rationale, questionnaire development and data collection for ROSE (Relevance of Science Education) - a comparative study of students' views of science and science education. Acta Didactica 4. Oslo, Norway: University of Oslo Department of Teacher Education and School Development
 |
 |
 |
